***

няма ли спирка на която да изчакаме
всички думи затаени, неизказани
а след като ги чуем, да скочим във влака
който да ни отнесе далеч от тях и от всеки

после, седнали във вагон-ресторанта
да пушим ароматни цигари с кафе и уиски
а покрай нас да отминават размазани,
любовите, които не посмяхме да имаме