Konstantin-Kostov
Блог за поезия, разкази, коментари, анализи и мнения!
неделя, 2 октомври 2016 г.
***
очите ти ту светят
сякаш звезден прах
ту тъжни са
като необятния космос
а аз съм някъде там
в нищото,
в тях,
лутащ се
все ненамерен
из светлинните години
на бъдещето и настоящето
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар