В крайна сметка никой не живее живота, егоизмът да съществуваш надделява при всеки, и се превръщаме във воаьори на битието.
За да разбереш какво се случва в света трябва да си постоянно в интернет,
но в този момент преставаш да бъде част от него, а само наблюдател, спираш да
го живееш и трябва да избереш – искам ли да знам всичко, да знам формулите по
които земята се върти, или искам да си платя таксата, да се кача на
въртележката и да си изкарам хубаво. Затова повечето журналисти сме луди, имаме
раздвоение на личността, което въпреки че е болестно състояние перфектно ни
помага да си вършим работата, без особено много да ни се меси в посредствения
живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар