***

(В една уморена нощ, когато бирата и чистият въздух бяха в повече, а хората малко, но истински и важни)

Трябва ти много -
да чуеш неговото добро утро,
или пък да видиш сънената й усмивка
и топлото легло да не ви пуска да станете.

Трябва дори повече –
за да бъдеш себе си
и да опознаеш другия,
да се вдишвате и издишвате,
да бъдеш пръстите, очите и устните му.

Нужно е малко…
за да пратиш всичко по дяволите,
да теглиш една на всеки бъдещ миг и спомен
и в залязващия ден да потънеш
в безлунното и лесно нищо.

и да ти е хубаво… и тъжно,
и да ти липсва…и да се заблуждаваш,
и да свикнеш…знаейки, там някъде дълбоко,
че всичко, от което имаш нужда е една душа -
близка на твоята, която да разтупква сърцето ти
и да го спре…
Туп…туп-туп…туп-туп-туп…туп-туп…туп…!