***

По лунният път аз вървя
и оглеждам се за теб,
и не зная звезда ли си 
или черна дупка в безкрая

Покажи ми лицето си,
искам да видя очите ти
не отричай, че искаш
да отровиш сърцето ми.

Ще се нося аз по вълните
без пристан и без страх
и няма да мисля повече
за теб и за мен.

Докога, вълните ще отмиват следите ми
Докога, ще усещам аромата на косите ти
Докога, ще живея така, както не искам
Докога, ще бъда без теб.

Хей, ти, момиче с рошави коси
и раздърпани дрехи,
с жадно сърце, облечено в доспехи,
подай ми ръка х 2

Дай ми свобода, пусни ме да летя
искам да легнем на някой облак
и там на него,
да сбъдваме мечтите си.

Докога, ще живееш в лъжа
Докога, няма да ме поглеждаш
Докога, страхът ще бъде твой приятел
Докога, докато дойде нощта ли?

Хей, ти, момиче с рошави коси
и раздърпани дрехи,
с жадно сърце, облечено в доспехи,
ела при мен х 2