***

Не отричах истината, да, не я харесвах особено, но пък какво можеше да й кажеш? Не отричах и себе си, поне не през цялото време де, въпреки че беше по-лесният вариант. Отричах обаче всичко останало! И ако някой тръгне да ме оборва, то той е глупак и заблудена душа. Защо ли? Защото, когато научиш истината кой си всъщност, е моментът, в който всичко рухва и спира да съществува. Саморазрушаващо е! Оставаш там, самичък в нищото, към което също не принадлежиш и отрекъл се от всичко ставаш нов Бог, създател на нови неща, с нов смисъл и значение. Нямаш нужда от старото, само от съмнението, че си Той, но това е нормално, защото е човешко.