Една чудна история за изчезване и още нещо

Студентски град. 21-ви век. Реновирано блокче с 500 студенти живеещи в него. Пазят си го децата. Чистичко е и спретнато, с малко цветенца на двора и една прекрасна джанка току що разъфнала в големи като меча лапа цветове. Оттук се чува чалгица. Оттам рок. От беемвето ,спряно отпред, дъни модерен бг рап. От време на време от някой прозорец полита торба с боклук, плюнка или фас. Често по коридорите на блока и стълбището мирише на пържена риба, скара или пък се усещат разни ухания напомнящи мамините гозби. Разбира се, не може да се размине без хлебарка или мишка. Абе, образцов, студентски блок го кажи и недей обяснява повече.

Та, този блок един ден изчезна. Да, точно така, просто се изпари. В рамките на една секунда, чу се само едно “пуффф” и блока дим да го няма, барабар със студентите, които тогава бяха в него. На негово място едно тъмно петно, отпечатък, като от бившо огнище и нищо повече. Паркингът си стои, колите също. Градниката и тя. Цъфналата джанка изглеждаше още по-хубава без грозното циментирано чудовище до нея. Ама от общежитието и хората ни следа.

Дойдоха линейки, пожарни, патрулки, министри и министерши, секретари ( главни и не толкова главни ), военни и цивилни, журналистите и те. Всички се почесваха, побутваха се, хъкаха и мъкаха там, но резултат никакъв. Дойдоха и учени, и кибици, и лаици, и студенти, по-късно и родители, ама пак нищо не стана, блока не се появи наново. Новината се разпространи бързо. Останалите обитатели на сградите наоколо, а и не само, излязоха навън и не искаха да се приберат. Беше ги страх. И никакви увещания, молби, подканвания и нареждания не помогнаха. Е, разбира се, това не трая дълго, трябваше все някога да се върнат по стаите, така че паниката в останалите студенти трая само до вечерта, когато вече дойде време да се гласят, за да отидат на чалготека или да се напият и да припаднат в леглото ( едното често не изключваше другото ).

На другия ден блока все така си го нямаше. Само един пес и един дърт циганин се бяха появили отнякъде, ама живущите, които имаха късмета в секундата на злощастното събитие да не са си в стаите, обясниха на пазещите изчезналия блок полицаи, че те не са техни съседи и явно случайно са се пръкнали отнякъде по свои си причини.

За, меко казано, странния случай научи и останалият свят. Навсякъде медиите и социалните мрежи гръмнаха:

“Изчезна блок пълен със студенти в България!”

“Извънземни? Студентски блок и обитателите му се изпариха!

“Поредният случай на изчезване в България. ЕС спря фондовете”

Правителството беше безсилно. Чуждите служби и те. Все пак се организира общонационално издирване на блока. Създадоха се групи по градове, села и паланки, които да покрият периметъра, от граница до граница. Търсиха, търсиха и пак нищо. Контролът по КПП-тата се затегна, цял свят почна да праща писма на солидарност към България, българския народ и семействата на студентите, както и към Община София ( блока си беше нейна собственост). Появиха се и търсачи на силни усешания, приключенци, луди и бивши похитени от извънземни, които се включиха в търсенето, но напредък нулев.

Вече седмица нямаше ни вест, ни кост, освен спорадични слухове, че видиш ли бл. 12 ½ ( такъв беше номерът на блока ) е бил забелязан да се носи над румънските гори посока Крим. Путин като разбра, включи всички радарни установки, вдигна във въздуха де що имаше самолет и хеликоптер, ама се оказа, че информацията е невярна. Някакви пияни украинци, които били на почивка в Румъния се били вкарали във филма и ей го на - летящ блок минал над главите им и им казал, че отива да приюти кримските татари, които искали да бъдат отделно от останалите кримчани.

Разбира се и Интерпол не остана по назад, те вкараха снимка на общежитието в базата данни, за да може служителите в полицейските управления и по летищата ако забележат нещо прилично на него да сигнализират. Надеждата вече угасваше, когато изтече информация, че в Гърция един блок се положил на един хълм около Атина и изглеждал застрашително. Може да се досетите, че и това не се оказа истина. Кой умник би отишъл в нелегалност в Гърция? Ми то там пенсиите ниски, управляващите се сменят като носни кърпички, икономиката е на 0% , ква ти е работата там? Никаква! Е, сграда на хълм наистина имаше, ама то било дворец на някакъв новобогаташ грък, който направил много пари точно в този период , когато южната ни съседка получи последния транш помощи от Германия.

Българските власти бяха притеснени, че този “дразнещ” случай на изчезване може да им коства мандата или най-малко спокойствието, тъй като имаше вероятност от обществено недоволство. Затова се прие пакет от мерки, подготвен от експерти, който имаше за цел да предотврати бъдещи подобни неудобства и дори да насърчи строителството на студентски блокове по населени места. След тази стъпка, която прецениха като много добър ход и обявиха за едно от хубавите неща, които са направили по време на своето управление, депутатите даже почнаха да се майтапят със ситуацията. “Какво е общото между изчезналия блок и Делян Пеевски? Еми, нито един от тях не може да мине през вратата на Пленарната зала!”.

ЕС заключи, че предприетите мерки от страна на българското правителство са достатъчно основание да не прекъсва достъпа на държавата до фондове и програми. Из кулоарите на ЕП се носеше мълвата обаче, че при следващо изчезване ще бъдат наложени икономически санкции на България, като Ангела Меркел дори смятала в близко време превантивно да обяви, че Германия има готовност да осъществи такива действия спрямо България, та да му мисли ако пак сгафи.

Сами се досещате, че следа от блока не се появи никъде. Само някъде из Африка, докато ловувало едно племе, върху главата на вожда паднала една торба с боклук. Никой не обърна сериозно внимание на този случай, но племето (наричащо се - те-лъже-бомбкчукпак-чик-кия-унг)  напредна доста в своето развитие (явно благодарение на Божествения-дар-дошъл-от-небето, както го наричаха те) и стана една от най-бързо развиващите се общности на континента.

Построи се възпоменателен паметник на мястото, където някога съществуваше бл. 12 ½ . Надписът на него гласеше - В името на геройски изчезналите другари, които не изоставиха символа на бъдещето, развитието и просперитета на Студентски град и България, а потънаха в забвението заедно с него! Бл. 12 ½ ! От признателната Държава!

Скоро след това част от медните букви, с които беше изписано посланието също изчезнаха и надписът вече гласеше - Ние сме там, където са парите изчезнали от проектите и фондовете за развитие - но се оказа, че това всъщност е провокация и част от предизборна кампания, осъшествена от група продажни студенти.

Какво стана с блока ли? Еми, какво да ви кажа, въпреки че съм част от изчезналите, щом ви пиша тези редове значи все пак съществувам. Но е странно разбира се, една сутрин да се събудиш на някакво място, което не е онова на което трябва да се намираш всъщност. Общо взето наистина изчезнахме от лицето на земята, но се появихме на някаква друга земя. Не мога да ви кажа точно паралелна вселена ли се води или рай, ама там е наистина прекрасно. Още по-хубавото е, че когато реших да се облека и поразгледам наоколо намерих в една торба всички чорапи, които бяха безследно изчезнали(откраднати от чудовището под леглото или онова в пералнята) и много се зарадвах. Навън до блока вместо онази джанка имаше някакъв човечец от Атлантида, който ме приветства с добре дошъл и се представи за мой екскурзовод. Показа ми забележителностите на региона - самолет на Малайзийските авиолинии, който екипаж  по неговите думи бил много щастлив тук и си живеел спокойно и в разбирателство с околните макар че дошъл наскоро, като мен и блока ми, който той смяташе за къща, а мен за някакъв цар щом ми е толкова голяма къщата. После ми показа редица хора препичащи се на слънце, пиещи коктейли с огромни усмивки на лицата си, които в един или друг период също били изчезнали от земята, но се появили тук. И още много чудесии имаше в нашия тур, но нямам думи, с които да ви ги разкажа за жалост.

Та, идеята ми е да не се притеснявате за нас, ние всички сме ОК, тук е прекрасно, има всичко необходимо, няма никакви проблеми и си живеем така, както само сме мечтали да го правим. Надявам се тези писания някак си да изчезнат оттук и да се появят при вас, за да не ни мислите много, но засега не се получава явно.

П.С. Откъде знам какво се е случвало след изчезването ни? Е, все пак личния ми екскурзовод е от Атлантида, а най-добрият ми приятел е Нострадамус нали.