Настиналите ни сърца

Настиналите ни сърца треперят

страхуват се

едва, едва гледат

и вече слабо обичат

и трудно разбират

и инак живеят

настиналите ни сърца трепкат едвам

облени в сълзи

очакват

края

настиналите ни сърца не помръдват

свити на кълбо

в юмрук

опитват да задържат със сетни сили

разкъсаните си парчета

настинатлите ни сърца се молят

за малко топлинка

от Вас

от Теб и Мен

от всички ни

настиналите ни сърца…

се разпокъсаха на парченца

и вятърът ги отвя

за да покълнат

Там

където цветовете им ще родят щастие…

Пазете настиналите си сърца

лекувайте ги

обгрижвайте ги

втори няма да получите...