Париж! Париж е прекрасен. Париж е
самата любов, в нейния най-чист вид. На върха на Айфеловата кула или пък на
хълма Монмартр, на корабчето по Сена, или по крайречните алеи. Сутрин, обед,
вечер – виждаш само любов, грабиш с пълни шепи от истнския живот и си алчен за още и още. Чувстваш го чак в стомаха си. Буквално
осъзнаваш, че в момента се влюбваш. И ей така без да усетиш, столицата на света неизменно става твоя
любима. И ти неискаш да си тръгнеш, неискаш да я оставиш. Колко много ми
липсват малките бистра, с кокетни сервитьори. Тесните улички и умопомрачителни
базилики. Захласването по древните артефакти и радостта на окото от всичко наоколо. Букинисти Вас също не съм Ви забравил! Най-много
ми липсва обаче въздухът, който във всеки час, всеки момент, на всяко място е
различен, мистичен, съблазнително парижки.
Paris, je t`aime.
Няма коментари:
Публикуване на коментар