Чужбина

Копнения силни приспиват сърцето -

натъжена ти свеждаш очи.

Сили вселенски увличат детето ти,

а твойта утроба гори.

Мъглива и лепкава дърпа ги тя,

непуща тез скръбни души.

В бяло облечена, ледна кралица

тихо в ухо им шепти.    

   

Безсилна заставаш на пътя тогаз

и падаш в крака им, уви –

сърцата изстинали, веч нетупкат по тебе

остана сама и низвергната, ти.