Надежда

Сутрин прохладна, обляна в червено

посрещам аз новия ден – уморен.

Птичка пропява до мене на клона зелен,

и дими ми в ръката горещо кафето.

Загледан в небето бледо, уютно -

сънливо запалвам си фас.

Мисли тежки нахлуват в сърцето

и да направя нещо аз трябва тоз час.

Спирам да бягам от вас,

макар да невиждам остров в морето.

По-силен ставам тогаз

щом за света си отворя сърцето.

Пристанах ази отчаян, ранен -

на тебе, безнравствен човеко.

Ти добър бъди сега с мен,

че аз съм крушенец, на брега на морето.