Симфония от ада

По кървавите нотни листи

изписани са чужди имена,

без ред, груби и разкривени

в предопределена мелодия.

Гилзите удряха в такт по пода,

сякаш хиляди тъпани биеха

в минорен и протяжен тон

отброявайки всички ли са тук.

Ехото на куршумите летеше

без ритъм и накъсано из залата -

по-бързо от ударите на сърцата

уплашено прилепени до пода.

Тропането на галопиращи крака

заглуши аплодисментите.

Завесата падна.

(Антракт) … до следващия пълнител

Началото

Започвам начисто -

без новогодишни желания

и големи заричания,

а с малко смирение

и повече вяра в себе си,

че мога да бъда повече

и всеки следващ ден

може да е

моето ново начало

или щастлив край.

***

Коледата неусетно отмина. Украсенaта елха завехна - остана без подаръци и позагуби магията си, заедно с няколко, за жалост паднали фатално, играчки. Килим от зелени иглички предвещаваше постпразнична депресия. Китайските лампички почнаха да присветват и дават на късо. Отрупаната доскоро софра изпосталя. А кантарът бързо беше скрит надълбоко, заедно с новогодишните решения, които ни беше страх, че трябва скоро да вземем. Мен обаче това не ме интересува. Някак си не ми е хич важно, защото  напълних догоре сърцето си с усмивките, смеещите се очи, сладките приказки и близостта на любящото ми семейство; с чувства, които ще пазя  до другия декември -  сякаш клетва, която да подновим пак тримата (дай Боже и да сме повече) на следващата Бъдни вечер.