***

Коледата неусетно отмина. Украсенaта елха завехна - остана без подаръци и позагуби магията си, заедно с няколко, за жалост паднали фатално, играчки. Килим от зелени иглички предвещаваше постпразнична депресия. Китайските лампички почнаха да присветват и дават на късо. Отрупаната доскоро софра изпосталя. А кантарът бързо беше скрит надълбоко, заедно с новогодишните решения, които ни беше страх, че трябва скоро да вземем. Мен обаче това не ме интересува. Някак си не ми е хич важно, защото  напълних догоре сърцето си с усмивките, смеещите се очи, сладките приказки и близостта на любящото ми семейство; с чувства, които ще пазя  до другия декември -  сякаш клетва, която да подновим пак тримата (дай Боже и да сме повече) на следващата Бъдни вечер.