По кървавите нотни листи
изписани са чужди имена,
без ред, груби и разкривени
в предопределена мелодия.
Гилзите удряха в такт по пода,
сякаш хиляди тъпани биеха
в минорен и протяжен тон
отброявайки всички ли са тук.
Ехото на куршумите летеше
без ритъм и накъсано из залата -
по-бързо от ударите на сърцата
уплашено прилепени до пода.
Тропането на галопиращи крака
заглуши аплодисментите.
Завесата падна.
(Антракт) … до следващия пълнител
Няма коментари:
Публикуване на коментар