Перфектната буря

Чувал съм, че някога отдавна

единствената дъщеря на Ева

се оженила за морски вълк.

Тя била толкова красива,

че кожата й приличала

на морска пяна,

а очите й блестели

като слънчеви лъчи

отразяващи се във вълните.

Момичето го обичала така силно,

че му дала душата си

да я носи близо до сърцето

при дългите плавания

отвъд хоризонта,

за да не я забрави.

Корабът му обаче потънал

заедно с най-съкровения подарък

съществувал някога на земята,

защото тя още имала в себе си

частица от онзи божествен дъх

създал целия човешки свят

и била първата чиста любов

зародила се в началото на дните.

Девойката подивяла от мъка

нямало вест от нейния любим,

а и почнала да линее,

тъй като душата й - късче от рая,

също потънала в мрачните дълбини.

Болката от самотата на брега

и навеки изгубената любов

била така неизмерима,

че натъжила самия Бог,

който се смилил над нея

и я превърнал в чудовищна буря,

толкова опасна и жестока,

че историите за нейната ярост

взимали съня на моряците

и те непрестанно имали

един и същ кошмар –

че насочват кораба си

към два далечни морски фара

мъждукащи във водната шир

и приласкани от тях потъвали

в бездната на тяхната мъка.

Заради това, векове наред,

щом морето се развълнувало

екипажите на всеки кораб

хвърляли извън палубата

 най-ценното що имали,

за да го умилостивят

и да не им изпраща

смъртоносната буря.

Неизбродната болка обаче

била толкова силна,

че можела да се успокои

само взимайки живота

на бедните моряци

имали късмета да я срещнат.

Оцелелите от нейната хватка

я кръстили Перфектната буря.

По-късно било въпрос на чест

за всеки, посмял да се нарече моряк

ако я види на хоризонта,

че идва за него - да не обърне кораба

бягайки в страх от вълните й

високи до сами вратите на Рая,

а да я посрещне смело

оставяйки в дар сърцето си

в последен опит да я омилостиви.

…

Обичам да си мисля,

че срещна ли я някъде

никога не бих избягал
от чудовищните й вълни
и вятърът, който смразява
всяка надежда...