Практиката е такава. Демократичната и човешката.
И ние я следваме неотменно. Всеки ден, практически, не избираме нито да бъдем
по-добри, нито да надмогнем себе си и другите, но какво от това, щом може и по
този начин. Да, защо не?! Сутрин в огледалото виждаш последствията, както и
когато получиш смс, че са ти превели заплата, а също и в очите на детето ти.
Заповядай!
Класът се събира, но ти няма да отидеш,
защото си пропуснал изборите си, а не защото не си ги направил и са били
грешните.
В човешкия ни живот има няколко момента,
когато трябва да изберем, и които ще предопределят съдбата ни. С някои от тези последствия
живееш завинаги. Ако поне един от тези избори е успешен, то ще бъдем късметлии
и животът ни ще придобие някаква форма. Но ти решаваш да си неизбирател, да
четеш неновини, да бъдеш несебе си, да живееш неживота си. Избираш да бъдеш
жертва в една недържава, която отдавна е спряла да я е грижа, а напротив, тя създава
твои подобия като на конвейер. С тях се чувстваш добре, търсиш ги за приятел,
за да споделиш мечтите си за онези неща, които не си избрал да имаш.
В света на неизбирателите най-лесно е да
си диктатор и да избираш вместо тях.
…а до това да станеш нечовек, има само
един избор разстояние!
Няма коментари:
Публикуване на коментар