***

Омачкани от снощни алкохоли

се гледаме очи в очи притихнали

и думите не казани, потънали

в усмивките сънливи са, ненужни.

Едва се пръстите докосват, галят,

свенливо вплитат се едни във други,

треперят устните, напрегнати телата,

оковани във веригите на мисълта ни.

И още чувстват я ръцете и гърдите,

че здраво е притисната към него

дали е сън, или е спомен всичко

да кажат могат само чашите от вино