***

Повярвай ми, вече владееш стихиите,

блестящи светкавици потъват в очите ти,

и морските бури притихват под взора им,

и аз смирено свеждам глава…

Луните смениха се една по една и

всички слънца помрачиха се

копнежи прашасаха, завехна света,

без вяра останаха дните ни.

Спаси ни владетелко, една на света,

устни безбагрени отключи, не ги стискай

на свобода пусни да погали живота сега

небесното дихание на разума.

Константин Костов, 2.11.2015