Сърбия и Босна, ние сме с вас! Стана чудо, покрай случилото се в Украйна и цялото политическо, световно и социално разделение по въпроса, държавите се обединиха. Да, не всички, но и слава богу, че катаклизмът в съседката ни и в Босна и Херцеговина не е по-застрашителен, за да трябва да се намесват още други. Не знам, но аз видях надежда в това, че по време на криза - руски, словенски, германски, български и други спасители и техника бяха пратени на помощ на бедстващите братя сърби. Да, те са наши братя и винаги ще бъдат! Хора от Косово, имайки се предвид тъжната история на този народ и държава свързана с Югославия, са пристигнали също на помощ. Спасителни екипи има изпратени и в Босна, защото там наводненията и свлачищата са причинили ужасни щети и са застрашили живота на множество хора. Македония е изразила готовност да се отзове при нужда, където е необходимо и още редица държави с различни култури и политически настроения са оказали и предложили подкрепа. Всички усилия се обединиха. Много подадоха ръка.
Да, наводненията не са политически или военен акт, те са природно бедствие, но все пак. След събитията на Майдана в Киев и последвалите в Източна Украйна бях решил, че светът е полудял. Обзе ме страх, че човешкият живот, бъдеще и съдба не значат нищо замесени ли са икономически и геополитически интереси. Пък и всичко се случваше толкова близо до България. Вероятно все още е така, не се заблуждавам, че някой ще помисли първо за укранския народ и култура или за Венецуела, Сирия, африканските държави. Този акт на съпричастност към бедстващите балканските народи обаче възвърна в мен вярата, защото тя беше разклатена да не кажа дори, че беше раздрусана здраво, из основи, почти срутена.
Да помогнеш на някого в беда, без да си задължен, когато са застрашени стотици животи, е истински акт на хуманизъм и добросъседство. Вероятно борбата не е загубена, а ние всички сме способни да се грижим и обичаме както отделния човек, така и цели нации, без значение - цвят на кожата, религия, език, доктрини, международно положение, историческа неприязън, политико-икономически интереси и пр. Цинизмът и злобата се оказва, че не са надделели във всички сфери на междудържавните и човешки взаимоотношения. Дадената помощ не може да промени грешните решения, причиненото зло, но може да предизвика милост и прошка, а да повярваш в доброто и да му дадеш шанс е оръжие, което има капацитета да се бори с разяждащите течения в обществата. Аз виждам надежда, дано я видите и вие, защото тя дава сила и вяра, а ние имаме нужда точно от това. Светът има нужда от това.
Мнението е публикувано в dir.bg - http://dnes.dir.bg/temite/tag_mnenie/-45576/mnenie/16716416
Няма коментари:
Публикуване на коментар