Евроизборите - задължителната процедура

Евроизборите са безмислено упражнение за България, тъй като тя не е пълноправна страна членка на Съюза. Не е такава, защото българският народ и управляващият елит не са част от идеята “ЕС”, не я припознават и не работят за нейното развиване и усъвършенстване. Поради тази причина те не могат да се интегрират в европейското семейство и да направят страната ни активен негов участник. Членството ни в ЕС е като ходенето на училище - отиваме, защото имаме задължително присъствие, но по време на часовете се въртим, хилим се или мятаме карти на последния чин. Никой не слуша, никой не иска да научи повече, никой няма желание да вземе участие и да подобри работния процес, защото не намираме смисъл в него, смятаме че той не ни е от полза. И сме прави, че е така, в настоящата българска действителност, европейският интеграционен процес не може да проработи, съответно не ни е нужен. При нас липсват основни елементи от неговия механизъм, които да го задвижат, но въпреки това виждайки плодовете от него на запад, сме се захванали като удавник за сламка.

В изборите за ЕП политиците ни не намират друг смисъл освен повтаряното до откат, перефразирам: “тези избори ще покажат българският народ кой иска да го управлява” , тъй като друго не им е изгодно. На тях им е ненужно хората да разберат, че всъщност тези избори определят бъдещите основни политики на ЕС, от които самите те са част. Да направят откритието, че този парламент, там в Брюксел, всъщност работи за всички европейци и това което правят в заседателната зала видимо се отразява на тяхното ежедневие и държава.

Българските евроизбори са борба за рейтинг и влияние на високопоставените партийни лидери. Дебатът за Европа е безмислен, защото не е от полза на техните цели. Той е средство за информираност, за развитие, градация. Изисква обосновано изказване и чуване на различни позиции, защитата им и достигане до решение и консенсус - неща абсолютно чужди на българската политическа реалност, както вътре в нея така и в отношенията й с избирателите.

Затова не се правят и тези дебати, не се обсъждат проблеми, защото реално от тях има ефект. Чрез тях се достига до положителен продукт иницииран от избирателя, и създаден с негова помощ и по негови условия. В процеса на обсъждане на различните кризисни въпроси, ще изскочат и досегашни постижения и практики на ЕП и хората ще се замислят, ама тези там май наистина работят, а тук защо не става? Бягането от задаване на правилните въпроси е рутинно действие в нашата действителност, което е превърнато и в основен политически похват, а при един дебат винаги могат да се появят неудобни въпроси.

Евроизборите представляват поредната процедура, която страната ни трябва да изпълни поради подписания договор за членство с ЕС. По същия принцип се приемат и чисто формално докладите от ЕК, с препоръки, които не се изпълняват, с истински експертни мнения. Те не значат нищо, защото трябва, трябва да не бъдат чути и да нямат ефект. И докладите, и евроизборите се превръщат в инструмент на нашата политическа върхушка за техни си цели, които използват по тяхно си усмотрение. Как да не бъде и иначе, ако решат предизборните кампании да се проведат като в западните държави, европейските избори за ЕП не биха им донесли нищо добро.

Публикуванo в "Мнения", Dir.bg 

http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori2013-122244/mnenie/16676340