Плачевно

Сив. Студен. Безличен. Тъжен е градът -

изпочупена детска площадка.

Селото – безлюдно е. Нивите в бурени спят.

Човекът ли? Далечен спомен...

Прокълнато племе. Безсилно, бея вяра.

Бездънен душевен контейнер.

Бездънни джобове, задънен живот.

Сенки. Зомбирани хора...и плесен.

Зловонни течения се сблъскват край нас

за жалост...всичките бият на кухо.

Поемаме въздух. За колко? За Час?

Вдишваме. С умисъл...!!!