Powered By Blogger

събота, 23 юни 2018 г.

Жетва е

Житото тежеше по класовете, пречупили гърбове до земята. Ожулени от парещото слънце. Като смирени раби пред своя създател. При дървото на сянка седеше изгърбена старица. Жетварка. С ръждясал сърп в отпуснатата черна длан. Напукана и прорязана, сякаш беше самата земя. Изпод забрадената глава две притихващи очи търсеха напосоки. Лек ветрец люшна полето от край до край. И то се покри цялото с белúя. За бог да прости.

вторник, 19 юни 2018 г.

***

Събрал съм в шепи капките дъжд,
а залезите пазя в малки буркани
наредени на рафта до любовите
с пропуснати изгреви, и дните
покрити с космически прах.
Килера напълнил съм с есенна шума
и няколко кестена, и още толкова
сутрини с чай и облачни вечери
колкото се поберат в сърцето ми.
И слушам изтъркани плочи
с шума от гората, с тихия ромон
на изтекла отдавна река
с песни на птици изпяти
и думи за вярност отречени.
Тъй си живея аз скромно и тихо
в малък кратер, там, на луната,
и отдалече бленувам земята

четвъртък, 17 май 2018 г.

Машиноиди

Ние сме прототипи на човеци:
последен модел, без право на рекламация.
Като междинно звено имаме някои свободи -
да съществуваме без отговорности,
но със задължения.

Чувал съм едно време е имало хора-
от плът, кръв и ценности.
Сложни машиноиди искащи грижа
и трудно подлежащи на поправка.

Днешният изчистен модел е по-лек,
почти безплатен, лесно се поддържа,
подичняващ се безпрекословно.

П.С.
Сърцето ми започна да скърца
чарковете сякаш са ръждясали
нови части обаче никъде няма
ще си карам така докрая,
електронният вариант не бил надежден.