Oтминалите дни

Хей, сещаш ли се за мен, 

за ученическата ти любов
толкова чиста, невинна и смешна.
Аз все още си мисля за теб!
А помниш ли всичките часове,
в които си споделяхме страхове,
мечти и си подарявахме песни
тогава, когато бяхме деца
и любовта беше да се държим за ръце
и да си пращаме бележки.
Когато брояхме секундите,
в които другия ще отговори в чата,
не си ли спомняш, аз пък да.
А помниш ли как стомаха ти се свиваше,
когато знаеше, че утре ще се видим
или се будеше през нощта от мой смс
в който ти обещавах света и още нещо.
Аз помня, и още много си спомням,
Защото за чувствата няма хронология,
която да прегледаш
или писма, които да отвориш.
Аз винаги ще бъда твоята ученическа любов,
а ти моята – от тук до завинаги в сърцето ми.

***

малките глътки въздух - за тях живеем. за малките дръпки. искрените усмивки. срамежливите целувки за лека нощ. и спонтанните прегръдки. за онзи миг от летния ден, когато слънцето тъкмо е залязло и небето мечтае в оранжево и розово. а от компютъра ти случайно тръгва bittersweet symphony. точно тогава, ти си ти. не го пропускай. сподели го.

на Е.

с живота сме в прекрасни отношения. любовниците ни, моята и неговата, явно се справят добре. да си любовница е нещо много лично, много свещено. тя е катализатор. възприятие на духа. тя е като луната и като нощта. не можем без нея. не искаме дори. и все пак често й обърщаме гръб, незаслужено. всеки от вас е бил любовница, мечтае да бъде или да има. да си любовница обаче е изкуство. позабравено. то е усещане на сетивата.светлините на града или шума на дърветата. магия, която променя сърцето ти. тя те прави по-добър човек и знае, че няма да получи благодарност за това.