Oтминалите дни

Хей, сещаш ли се за мен, 

за ученическата ти любов
толкова чиста, невинна и смешна.
Аз все още си мисля за теб!
А помниш ли всичките часове,
в които си споделяхме страхове,
мечти и си подарявахме песни
тогава, когато бяхме деца
и любовта беше да се държим за ръце
и да си пращаме бележки.
Когато брояхме секундите,
в които другия ще отговори в чата,
не си ли спомняш, аз пък да.
А помниш ли как стомаха ти се свиваше,
когато знаеше, че утре ще се видим
или се будеше през нощта от мой смс
в който ти обещавах света и още нещо.
Аз помня, и още много си спомням,
Защото за чувствата няма хронология,
която да прегледаш
или писма, които да отвориш.
Аз винаги ще бъда твоята ученическа любов,
а ти моята – от тук до завинаги в сърцето ми.