***

Не отричах истината, да, не я харесвах особено, но пък какво можеше да й кажеш? Не отричах и себе си, поне не през цялото време де, въпреки че беше по-лесният вариант. Отричах обаче всичко останало! И ако някой тръгне да ме оборва, то той е глупак и заблудена душа. Защо ли? Защото, когато научиш истината кой си всъщност, е моментът, в който всичко рухва и спира да съществува. Саморазрушаващо е! Оставаш там, самичък в нищото, към което също не принадлежиш и отрекъл се от всичко ставаш нов Бог, създател на нови неща, с нов смисъл и значение. Нямаш нужда от старото, само от съмнението, че си Той, но това е нормално, защото е човешко.

***

Лодката се носеше и носеше…
нямаше вълна, която да я обърне,
нямаше и екипаж, който да я води,
никой не знаеше накъде отива и откъде идва
и нищо не можеше да я спре.
Призрачният бродник на синята равнина -
претенциозно име за един живот,
бил той и безпътен, и самотен, като този.
Заслужена чест обаче за някой,
който беше отдал най-милото си
за една химера – така сладостна,
тази да бъдеш истински добър и себе си

Inspired by The Doors 1

Потъваш под звездите,

безутешен за живота минал край теб

и въпреки целувките, усмивките и сълзите

си само въздишка в големия свят

вдишан от всички

и от никой.