Powered By Blogger

сряда, 18 септември 2013 г.

Има надежда



До 10 години 50% от учителите в България ще се пенсионират! Това е, иска не иска най-накрая държавата ще трябва да увеличи заплатата на учителите. В противен случай ще се сбъдне немислимото,  ще бъде нарушено правото на голяма част от децата да получават образование. Не че в България това е невъзможно да се случи. Напълно е очаквано, все пак ние сме „Страната на чудесата” , при нас законите на физиката, мисълта и разумът са изкривени, даже бих казал извратени. Успокоявам се, че ЕС никога няма да допусне това да се случи и българските политици ще усетят болезненото подръпване на уши си от Запада.

Парите ли са проблемът? Да бъдеш учител не е ли призвание? Призвание е! Обаче не може да се живее нормално, да се покриват нужди от първа необходимост с 350 лв на месец. Едно време и без пари са работили учителите, ще кажете вие. Да, ама едно време да си учител е означавало да си на най-високото стъпало в обществената йерархия. Хората са те почитали, канили са те в дома си и са те гощавали,  не е било нужно да търсиш къде да спиш и какво да ядеш, защото народа ти го е осигурявал, почитал те е като най-умен измежду тях. Сега ако беше така, да, с удоволствие щях да се откажа от високата заплата и щях да работя за жълти стотинки, че и без пари.

Та, Скъпи колеги филолози, педагози, студенти - потрайте още малко. Само още 5-10 години работете, каквото дойде – общак, шофьор, чистач, мияч и т.н. След това за всички ни ще има работа, ще бъде добре платена и ще сбъднем онзи съкровен трепет на душите ни, онова чувство на дълг, което ври и кипи вътре в нас – да предаваме знания и да изграждаме личности. 

Жалко, че ще се стигне до тази промяна по такъв начин. Благодарим Ви учители за отдадеността, себеотрицанието и саможертвата, която направихте и все още правите. Благодарим Ви, че ще удържите докрай, изпълнявайки светия  дълг да бъдеш учител. С Вашата хекатомба, Вие ще дадете шанс на нас - младите, с нея ще промените статуквото и ще извоювате победа за бъдещите поколения учители и ученици. Поклон пред Вас, Будители!

вторник, 30 юли 2013 г.

Защо и сега не ни се получава?



Имаме си всичко - и барикади, и гаврошовци, и "Свободата води народа", и писатели, отдадени на идеята. Защо тогава не се получава?

Много просто - защото не знаем ние кои сме и какво искаме, защото сме закърнели и корозирали, заради това. Нито сме българи, нито сме народ.

Нито имаме интелигенция, нито политици. Нито имаме съвест, нито имаме жар. Нито имаме вяра, нито имаме сърце. А най-лошото е, че нямаме Човеци и състрадание в душите си, доброта.

Захвърлете чуждите символи, те не са наши. Отречете се от старото си Аз и го запратете срещу нашите противници. Бъдете единни и покажете разбиране, спечелете доверието ни с дела.

Бъдете хора, станете едно и създайте нов свят, със свои правила, защитете новите идеи и се борете за тях. Ние ще Ви подкрепим. Нашата Родина ще застане зад Вас с всички свои деца, а Вие ще бъдете нашият авангард.

Но покажете се, Лидери. Говорете в един глас. Помогнете ни да Ви повярваме и ние не ще Ви обърнем гръб. Не гледайте на тези толкова сериозни дела като на шега. Изявете се като истински отдадени и отговорни личности.

Бъдете смели да пробвате, да бъркате, да се поправяте. Къде е Вашият замах?

Потърсете го, развихрете се и се понесете напред. Не се крийте в миши дупки, не бъдете къртици – Вие, „свободни медии” и „писатели”, и Вие, „професори”, „учители”, „общественици” и „млади хора”.

Престанете да мислите единствено за себе си, надигнете глас и изпълнете дълга, който имате... към Вас и към Своя народ и държава.

Ама ние се пробваме, стоим вече повече от месец, скандираме и крещим, и никой не ни подкрепя!

Ами какво очаквате? Когато протестът не е в своя пик, помагате ли на възрастните хора да пресекат улицата? Инициирате ли кампании за събиране на дрехи и храна за туждаещи се хора?

По Коледа и Великден сещате ли се за онези стотици навън, които няма къде да празнуват и нямат залък да сложат в устата си? Пазите ли улиците и блоковите пространства чисти? Трошите ли новото, пазите ли старото?

Помагате ли на ближния си (приятел, роднина, случаен човек), когато е в нужда?

Усмихвате ли се? Тези неща зависят от Нас, не от държавата!

Кой очаквате да Ви подкрепи?

Докато не направим така, че да се чувстваме единни, никога няма да се получи. Ако ние не си помогнем, няма кой! И това е самата истина.

Помогнете на Нас, за да помогнем и ние на Вас. Нека се променим заедно! Нека въображението и свободният ни дух се слеят в едно. Нека доброто в нас да надделее и стъпка по стъпка да постигнем това, над което всеки един от нас има изконно право - Да живеем нормално и истински, като хора.

( Политици, прочетете „Записките” на Захари Стоянов или произведенията на Алеко Константинов, за да видите какво представлявате. Повярвайте, за повече от 100 години не сте се променили ни най-малко. Някои от вас дори продължават да носят старите си родови и фамилни имена, останали оттогава.

Толкова ли не можахте да се научите в дипломатическите училища в чужбина как се управлява народ и води политика. Не виждате ли механизмите в другите държави какви са? Ами когато ни изцедите до последната капка, какво ще се случи?

Разбере, че нас не ни интересува колко милиона ще откраднете, ако искате станете дори милиардери - стига да спрете да бъдете толкова нагли и да направите така стандартът на живот да бъде поне като средния за Западна Европа. Толкова ли е трудно? Оправете пътищата, вдигнете пенсиите и заплатите, открийте нови работни места и оправете здравеопазването. ЕС дават пари за щяло и нещяло, възползвайте се, да му се не види. Пък после крадете, нас не ни интересува...)

сряда, 19 юни 2013 г.

Песъчинки



Събрани на купчинка.
От циганка смугла,
с грозна и крива метла.
Пепел  сме ние на пътя,
Помежду ни гнили листа
Приятели!
Скъпи, приятели мили,
Песъчинки мръсни и сиви.
Или бъдещи перли, не знам.
Времето заедно бързо премина.
Без посока напуснахте нашия дом
-          купчинка прах и гнили листа
Право напред
                  и нагоре,
                          наляво, надясно
Привлечени от бездънния космос...
Понесохте се, всеки към своя звезда
         -           Далече от тази купчинка прах и гнили листа.

Вятърът!
Вятърът отнесе ни един от други
или пък зелената боклукчийска кола.
Едно е сигурно вече сме неми.
Неми един за друг, за нашта съдба.
Самотни остават само по  пътя,
една или две песъчинки от нас.
Статичната връзка помежду ни се губи.
Това е животът...
         Далеч от дома с гнили листа.
                    Далече от вас – бъдещи перли от уличен прах.
…
Нашата улица с дупки самотна стои...