Песъчинки

Събрани на купчинка.

От циганка смугла,

с грозна и крива метла.

Пепел  сме ние на пътя,

Помежду ни гнили листа

Приятели!

Скъпи, приятели мили,

Песъчинки мръсни и сиви.

Или бъдещи перли, не знам.

Времето заедно бързо премина.

Без посока напуснахте нашия дом

-          купчинка прах и гнили листа

Право напред

                  и нагоре,

                          наляво, надясно

Привлечени от бездънния космос...

Понесохте се, всеки към своя звезда

         -           Далече от тази купчинка прах и гнили листа.

Вятърът!

Вятърът отнесе ни един от други

или пък зелената боклукчийска кола.

Едно е сигурно вече сме неми.

Неми един за друг, за нашта съдба.

Самотни остават само по  пътя,

една или две песъчинки от нас.

Статичната връзка помежду ни се губи.

Това е животът...

         Далеч от дома с гнили листа.

                    Далече от вас – бъдещи перли от уличен прах.

…

Нашата улица с дупки самотна стои...