Имаме
си всичко - и барикади, и гаврошовци, и "Свободата води народа", и
писатели, отдадени на идеята. Защо тогава не се получава?
Много просто - защото не знаем ние кои сме и какво искаме, защото сме закърнели и корозирали, заради това. Нито сме българи, нито сме народ.
Нито имаме интелигенция, нито политици. Нито имаме съвест, нито имаме жар. Нито имаме вяра, нито имаме сърце. А най-лошото е, че нямаме Човеци и състрадание в душите си, доброта.
Захвърлете чуждите символи, те не са наши. Отречете се от старото си Аз и го запратете срещу нашите противници. Бъдете единни и покажете разбиране, спечелете доверието ни с дела.
Бъдете хора, станете едно и създайте нов свят, със свои правила, защитете новите идеи и се борете за тях. Ние ще Ви подкрепим. Нашата Родина ще застане зад Вас с всички свои деца, а Вие ще бъдете нашият авангард.
Но покажете се, Лидери. Говорете в един глас. Помогнете ни да Ви повярваме и ние не ще Ви обърнем гръб. Не гледайте на тези толкова сериозни дела като на шега. Изявете се като истински отдадени и отговорни личности.
Бъдете смели да пробвате, да бъркате, да се поправяте. Къде е Вашият замах?
Потърсете го, развихрете се и се понесете напред. Не се крийте в миши дупки, не бъдете къртици – Вие, „свободни медии” и „писатели”, и Вие, „професори”, „учители”, „общественици” и „млади хора”.
Престанете да мислите единствено за себе си, надигнете глас и изпълнете дълга, който имате... към Вас и към Своя народ и държава.
Ама ние се пробваме, стоим вече повече от месец, скандираме и крещим, и никой не ни подкрепя!
Ами какво очаквате? Когато протестът не е в своя пик, помагате ли на възрастните хора да пресекат улицата? Инициирате ли кампании за събиране на дрехи и храна за туждаещи се хора?
По Коледа и Великден сещате ли се за онези стотици навън, които няма къде да празнуват и нямат залък да сложат в устата си? Пазите ли улиците и блоковите пространства чисти? Трошите ли новото, пазите ли старото?
Помагате ли на ближния си (приятел, роднина, случаен човек), когато е в нужда?
Усмихвате ли се? Тези неща зависят от Нас, не от държавата!
Кой очаквате да Ви подкрепи?
Докато не направим така, че да се чувстваме единни, никога няма да се получи. Ако ние не си помогнем, няма кой! И това е самата истина.
Помогнете на Нас, за да помогнем и ние на Вас. Нека се променим заедно! Нека въображението и свободният ни дух се слеят в едно. Нека доброто в нас да надделее и стъпка по стъпка да постигнем това, над което всеки един от нас има изконно право - Да живеем нормално и истински, като хора.
( Политици, прочетете „Записките” на Захари Стоянов или произведенията на Алеко Константинов, за да видите какво представлявате. Повярвайте, за повече от 100 години не сте се променили ни най-малко. Някои от вас дори продължават да носят старите си родови и фамилни имена, останали оттогава.
Толкова ли не можахте да се научите в дипломатическите училища в чужбина как се управлява народ и води политика. Не виждате ли механизмите в другите държави какви са? Ами когато ни изцедите до последната капка, какво ще се случи?
Разбере, че нас не ни интересува колко милиона ще откраднете, ако искате станете дори милиардери - стига да спрете да бъдете толкова нагли и да направите така стандартът на живот да бъде поне като средния за Западна Европа. Толкова ли е трудно? Оправете пътищата, вдигнете пенсиите и заплатите, открийте нови работни места и оправете здравеопазването. ЕС дават пари за щяло и нещяло, възползвайте се, да му се не види. Пък после крадете, нас не ни интересува...)
Много просто - защото не знаем ние кои сме и какво искаме, защото сме закърнели и корозирали, заради това. Нито сме българи, нито сме народ.
Нито имаме интелигенция, нито политици. Нито имаме съвест, нито имаме жар. Нито имаме вяра, нито имаме сърце. А най-лошото е, че нямаме Човеци и състрадание в душите си, доброта.
Захвърлете чуждите символи, те не са наши. Отречете се от старото си Аз и го запратете срещу нашите противници. Бъдете единни и покажете разбиране, спечелете доверието ни с дела.
Бъдете хора, станете едно и създайте нов свят, със свои правила, защитете новите идеи и се борете за тях. Ние ще Ви подкрепим. Нашата Родина ще застане зад Вас с всички свои деца, а Вие ще бъдете нашият авангард.
Но покажете се, Лидери. Говорете в един глас. Помогнете ни да Ви повярваме и ние не ще Ви обърнем гръб. Не гледайте на тези толкова сериозни дела като на шега. Изявете се като истински отдадени и отговорни личности.
Бъдете смели да пробвате, да бъркате, да се поправяте. Къде е Вашият замах?
Потърсете го, развихрете се и се понесете напред. Не се крийте в миши дупки, не бъдете къртици – Вие, „свободни медии” и „писатели”, и Вие, „професори”, „учители”, „общественици” и „млади хора”.
Престанете да мислите единствено за себе си, надигнете глас и изпълнете дълга, който имате... към Вас и към Своя народ и държава.
Ама ние се пробваме, стоим вече повече от месец, скандираме и крещим, и никой не ни подкрепя!
Ами какво очаквате? Когато протестът не е в своя пик, помагате ли на възрастните хора да пресекат улицата? Инициирате ли кампании за събиране на дрехи и храна за туждаещи се хора?
По Коледа и Великден сещате ли се за онези стотици навън, които няма къде да празнуват и нямат залък да сложат в устата си? Пазите ли улиците и блоковите пространства чисти? Трошите ли новото, пазите ли старото?
Помагате ли на ближния си (приятел, роднина, случаен човек), когато е в нужда?
Усмихвате ли се? Тези неща зависят от Нас, не от държавата!
Кой очаквате да Ви подкрепи?
Докато не направим така, че да се чувстваме единни, никога няма да се получи. Ако ние не си помогнем, няма кой! И това е самата истина.
Помогнете на Нас, за да помогнем и ние на Вас. Нека се променим заедно! Нека въображението и свободният ни дух се слеят в едно. Нека доброто в нас да надделее и стъпка по стъпка да постигнем това, над което всеки един от нас има изконно право - Да живеем нормално и истински, като хора.
( Политици, прочетете „Записките” на Захари Стоянов или произведенията на Алеко Константинов, за да видите какво представлявате. Повярвайте, за повече от 100 години не сте се променили ни най-малко. Някои от вас дори продължават да носят старите си родови и фамилни имена, останали оттогава.
Толкова ли не можахте да се научите в дипломатическите училища в чужбина как се управлява народ и води политика. Не виждате ли механизмите в другите държави какви са? Ами когато ни изцедите до последната капка, какво ще се случи?
Разбере, че нас не ни интересува колко милиона ще откраднете, ако искате станете дори милиардери - стига да спрете да бъдете толкова нагли и да направите така стандартът на живот да бъде поне като средния за Западна Европа. Толкова ли е трудно? Оправете пътищата, вдигнете пенсиите и заплатите, открийте нови работни места и оправете здравеопазването. ЕС дават пари за щяло и нещяло, възползвайте се, да му се не види. Пък после крадете, нас не ни интересува...)
