***

Напряко вървим през живота си,
без криволичещи завои и задъдени улици.
Труден е тоя път, не е за слабите,
на всяка крачка оставяш по нещо зад теб
я усмивка, а понякога дори целувка,
невидяни никога повече, преди края.

***

Есенният вятър събира на купичнки
разпилените летни спомени,
изгорели и пожълтели от страст.
Възрастна дама му помага с метлата,
знаейки колко e важно нито един
да не потъне в забрава.
А едно малко момиченце
отбира най-пъстрите и красивите
в неувяхващ букет, миришещ на море.
П.С.
Толкова обичам да се хвърлям в шумата
така меко ми става на сърцето
после дори от джобовете ми
вадя моменти с теб.

Селската къща

Тъй си остана старата кирпичена къща,

самотна, насред пустеещото село.

Щастливите спомени я крепяха, едва,

но и те избледняха от слънцето.

Останаха само диви трънаци и бурени,

и необърнати лехи с паднали колци.

Кисели гроздове правеха тежка сянка,

ала само птичките им се радваха.

Детското ми корито, насред двора,

ръждееше заедно с дедовите сечива

и нападалите от лозата сухи листа.

Чучелото вече не носеше страх,

и все пак си стоеше, макар и килнато,

като някой древен тотем със сламена шапка,

чакащ да се завърнат поклониците му.

Ракията в мазата вече беше прележала,

а рафтовете с буркани - празни и прашни,

оплетени в паяжините на миналото.

Изведнъж, вратата на къщата проскърца,

но от там не излезе баба ми, усмихната,

да ме привика за топли мекици,

това беше просто вятърът...

(и повеят му ме понесе

далече, далече..)