***

Гърмежите им не отекват в сърцата,

но очите го виждат, ушите ни чуват

как под тях рухват кафяви режими

изградени с гласа и младостта ни,

с кръвта, която изповяда и опрости

греховете им - заслепени от вярата,

от апатията, прокарала по вените -

живеем в себе си, за тънка изгода,

а не за свободата и за него, народа.

Симфония от ада

По кървавите нотни листи

изписани са чужди имена,

без ред, груби и разкривени

в предопределена мелодия.

Гилзите удряха в такт по пода,

сякаш хиляди тъпани биеха

в минорен и протяжен тон

отброявайки всички ли са тук.

Ехото на куршумите летеше

без ритъм и накъсано из залата -

по-бързо от ударите на сърцата

уплашено прилепени до пода.

Тропането на галопиращи крака

заглуши аплодисментите.

Завесата падна.

(Антракт) … до следващия пълнител

Началото

Започвам начисто -

без новогодишни желания

и големи заричания,

а с малко смирение

и повече вяра в себе си,

че мога да бъда повече

и всеки следващ ден

може да е

моето ново начало

или щастлив край.