***

Обичам книгите ми покрити с прах,
че като взема най-неугледната
и прашинките на спомените
да изпълнят въздуха
с облачна тайнственост.
Казано иначе, преоткривам я,
находка от пепелта на миналото,
която да ме пренесе там, назад,
където мечтателно искаме да останем,
но за жалост се връщаме винаги,
а си предизвиквам и кашлица.
Това пък е добре за дробовете,
държи ги тренирани
за следващата ми цигара,
от която обаче няма връщане,
също като старата любов
потънала в дните на времето
и прахоляка на чувствата.

***

Всеки ден и всяка нощ
Всеки ден отнемах от себе си
ту някоя широка усмивка,
ту дълбока въздишка,
ту теб.

Всяка вечер една изтъняла сянка
се приплъзваше под вратата
избягваше навън в нощта
и бродеше.

На турските писатели и журналисти в занданите

"Един поет има право да бъде всичко с изключение на едно - няма право да не бъде поет!"

Георги Марков

Колко са страшни думите

и техните писатели

онези смелите, там, във затворите,

където мюезинът едвам чува се

заглушен от бесните крясъци

на една нездрава държава.

И тя трепери, повярвайте,

гърчи се в нерви и яд

фучи и се пени,

защото гласът ви е мощен.

Да, той громи и събаря,

и отеква в сърцата

отеква далече,

затова, скъпи приятели, държте се

и с вяра нестихваща пишете, пишете

без дъх, без покой.

Пишете! Пишете!

Константин Костов, 06.02.2016г.