***

Обичам книгите ми покрити с прах,
че като взема най-неугледната
и прашинките на спомените
да изпълнят въздуха
с облачна тайнственост.
Казано иначе, преоткривам я,
находка от пепелта на миналото,
която да ме пренесе там, назад,
където мечтателно искаме да останем,
но за жалост се връщаме винаги,
а си предизвиквам и кашлица.
Това пък е добре за дробовете,
държи ги тренирани
за следващата ми цигара,
от която обаче няма връщане,
също като старата любов
потънала в дните на времето
и прахоляка на чувствата.