Обичам да се оставям в черните ръце
на бездната над леглото ми.
Тя е моят личен лекар
и живототерапевт.
За жалост, както всичко останало
и тя има голям недостатък,
нейните хапчета са само
с осемчасово въздействие.
Затова пък по-добри халюциногени, никой не може да ти достави...
Нали така, прекрасно мое бъдеще?
Как нямам търпение да се срещнем...
.
неделя, 13 октомври 2013 г.
Пламъче
Горя.
Аз съм Огън.
Неспирен пламък.
И ден,
и нощ,
бушувам.
И цял съм жар,
и искри хвърчат от мен.
Аз обаче не паря.
Само сгрявам лекинко
мойта недоносена,
трепереща
душица...
И заспивам като къпан.
вторник, 8 октомври 2013 г.
***
Държавата се досрутва
пред очите ни.
И с нея гният още и нашите сърца.
И няма ги
народните будители,
героите,
победното
ура…
Предрешени са
съдбите ни.
Нашите и другите.
На децата и на
внуците.
Времето: гъста
мъгла.
Българийо, мила
родИно
остави ни, няма
смисъл.
Върви си по пътя.
Сама…
Спомняй прежната
слава, тъгувай
и пали по свещица…за
твойте скъпи деца.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
