***

Погледът ти изстиваше като есенното слънце -

ни прижуряше, ни трябваше да мижам срещу му.  

Косите ти променяха цветовете си и падаха,

а аз прилежно ги събирах от земята, за да ги запазя

измежду страниците на любимите ни книги.

Лицето ти сякаш изтъня и стана млечнорозово,

затова го сложих в шепите си да го стопля,

но то все така безутешно леденееше.

Точно като сърцето ти,

което с бавни и отмерени удари

изпомпваше от себе си

последната моя любов.