На дъното на лятото

На дъното на лятото

има само мента със спрайт

и краткотрайни любови

разбили се във времето

като вълните в брега.

На дъното на лятото

намерих шепа пясък

още помнещ извивките

на тялото ти...

Там бяха и мидите,

които ти подарявах,

за да те умилостивя.

На дъното на лятото

са главоболията от несподелената близост

и всички самотни разходки край брега по залез,

когато ръката ми те търсеше из морския бриз.

И останките на полуразрушените ни замъци

от мечти и надежди.

На дъното на лятото

се въргалят празните бутилки

с неотоворените ми писма,

заседнали в рифа на сърцето ти.

На дъното

лятото е синьозелено

като очите ти.

А на дъното на морето

съм аз...

П.С.

На дъното на всяко лято

Васко не го пускат да си играе на брега без шапка

и ако не е изпил една чаша вода.