В една съдебна зала видях
зад верига с катинар
заключени законите -
да не би някой да ги прочете,
а и още по-страшно да ги използва.
И един среден пръст мярнах,
дето за чеп за зеле не става,
един такъв спаружен,
никоя стабилност не би разклатил.
С неистините пък сме вече на здрасти,
пием бира и сме се зазяпали
във въпросите увиснали в нищото
там, между правдата и кривдата.
Гледам ги тия пет жълти лалета в буркан
и се чудя как да се скрия по-далеч
от заболикалящата дива профания,
че да драсна поне два свестни стиха…
Няма коментари:
Публикуване на коментар