***

Един ден ще намеря писмата ти,

пожълтели и с избледняло мастило,

до детските ми сънища в цикламено.

Ще помечтая за захарни облаци

и въздушните ти целувки, прибрани

грижливо, там, близо до сърцето ми.

После една сълза бавно ще тръгне

и ще изсъхне - няма кой да я избърше.

И камъчета под прозореца ти няма

да те извикам на някое приключение

със синьото ми колело, вече олющено.

Само аз съм тук, стиснал думите ти

в старчески юмрук от яд, мила,

че не ми остана време

да те чакам.