В какъв ли свят ще се събудим утре -
по-добър ли ще е той или по-малко лош,
не знаят даже бледите звездици
светлик единствен в облачната нощ.
Пак ли с вопли ще е въздухът пропит,
лепкащ и тежащ в гърдите черни,
как се диша тоя задух аз не знам,
противогазите за мъка се изчерпаха.
Но има време, утрото е тъй далече още,
и не хвърля сянка върху твоите мечти,
така че спи любима и сънувай смело,
бъди каквато през деня не си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар