Ah, Paris...mon amour

Нашият Париж е в градинката до блока

на дървената, ръчно скована пейка,

под ябълката на бай Иван,

а в косите ти цвете

от съседската

лехичка.

П.С

(Когато пораснах, отидох да видя другия Париж.

Пейките бяха неудобни, от студен камък.

Дърветата безплодни, вяли и сиви.

Цветята забранени за късане.

Теб, мила, те нямаше!)

Христос Воскресе!

Пламъчета се разхождаха в нощта,

криволичейки из мрака сякаш без цел,
но всяко имаше свой неведом път -
водено от вярата, то стигаше у дома.

Там сенки шареха по смирените лица
шепнещи тайнствата на сърцето им.
Догарящият огън затрептя по-силно
и след последното Амин се възнесе.

***

Съмнителни са всичките ви думи,
постъпките и важните дела,
които, да си кажем помежду ни,
са бълване на гнилоч и лъжа.

Недейте да отрича, моля,
залогът тук е по-голям от нас,
да си човек безимен може,
но предател без родина - не!

***

В какъв ли свят ще се събудим утре -

по-добър ли ще е той или по-малко лош,

не знаят даже бледите звездици

светлик единствен в облачната нощ.

Пак ли с вопли ще е въздухът пропит,

лепкащ и тежащ в гърдите черни,

как се диша тоя задух аз не знам,

противогазите за мъка се изчерпаха.

Но има време, утрото е тъй далече още,

и не хвърля сянка върху твоите мечти,

така че спи любима и сънувай смело,

бъди каквато през деня не си.