***

Мъчно е да си човек,

все ходещ по въжето на живота

поклащайки се ту наляво, ха надясно

към пропастта на неизбежното

за забавление на дивата тълпа.

Какъв тъжен цирк!

Манежът сега ми е дом и арена,

трупата единствено семейство,

а камшикът в гърба – фалш,

аплодисменти за залък

е новото сливи за смет.