Снежковци

сиви снежни човеци

ходеха тежко по скованите улици

все намръщени с криви лица

морковеният им нос спаружен

шапката проръфана от молците

копчетата на палтата им изпопадали

целите омотани в парцали

приведени,

а въгленът в очите им

загаснал,

на тяхно място две малки дупчици

Като призраци те кръстоват улиците,

а коледните лампички

хвърлят върху им мрачни сенки

няма я зимата за тия снежковци

да им зарумени бузите

отгоре да им наметне нова премяна

да изрисува по лицата им топла усмивка

със снежинки и мраз

а северния вятър да ги приспива.

Защото всички чакаме нашата си

приласкващо люта,

спираща от студ сърцето

мека и уютна снежнобяла зима.