***

Обичам вече с граници,

дотук и нито стъпка повече.

Спри! Не мърдай

или ще стрелям! От упор!

Без дори да трепна... Бам!

После...Точка. Край и дим.

Контролен куршум във въздуха

с надежда номерът да мине,

притаен очаквам развръзката

с пръст на спусъка

наоколо тихо е.

Избяга ли? Сигурно!

Трябва обаче да бъда нащрек,

буден цяла нощ ще стоя

и усетя ли, че нещо потрепва

да затворя очи, а после

един куршум насочен

право към мен...

пък кръвта ще изпише:

От любовта той живееше,

и от нея загина!

Константин Костов, 06.01.2016г.