Безпътни са животите ни. Прави са и очертани открай докрай..., а пътят, ех, пътят - той е криволичещ, с отбивки за почивка и за бой с дракони, отбивки за спасяването на някоя принцеса също. Пътят, той е неравен, с камъчета по него, които убиват през обувките ти. Пътят минава през планини високи, заснежени, слънчасали и раззеленени и се спуска в долини ту пищни, назрели с едри класове, ту с мрачни трънаци и черни цветове. Няма път вече. Избуяха така, както избуяха и сърцата, и мислите ни. Дали не забравихме и да вървим? Пътят, приятели, той обаче се прави. Той се протъпква, прохожда се. Така че, място през което да мине пътят винаги ще има, запомнете го това, бъдете от хората, които ще направят първата крачка!
Пожелавам ви,
Честита Коледа и много интересна нова година. Скъпи приятели, бъдете мечтатели, бъдете чудосъздатели, правете пътища за себе си, до себе си, за и до всички нас.
Поздрави,
Константин Костов
25.12.2015г. гр. Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар