Ами, когато бъде убит български граничар/гражданин?

Ами, когато бъде убит български граничар/гражданин?

/публикувам със задна дата 21.10.205г., преди президентът да реши за КСНС, който пак не е отнесен пряко към бежанската криза/

Национално отговорни или безотговорни родоотстъпници са политиците? По-голямата част от обществото ще приемат въпроса за реторичен. Ще кажат – разбира се, че са безотговорни родоотстъпници - и ще започнат да сипят зловония върху целия политически „елит“ без значение на цвят и пол, обвинявайки ги най-вече за собствената си горчива, неизкована съдба. Сигурно са прави. Поне някои от тях ще са прави в обвиненията си. Те ще бъдат прави и по още една причина. Важна причина, която за момента дава тласък на геополитическите събития и решения в света. Сирийският конфликт и бежанската криза в Европа. От тяхното начало и въпреки първия убит мигрант, за жалост на наша територия - България, ние гражданите, управляващи и опозиция, не  излязохме с единна, ясна, официална позиция по тези проблеми. Позиция предлагаща конректни решения, от които да сме част, а не политическо говорене, с което да бягаме от отговорност.

Президентът Плевнелиев някак плахо и тихичко се оправда, че е свикал Консултативен съвет за национална сигурност преди две години по въпроса с бежанската криза и всичко било решено тогава. Явно силата на решенията на нашия КСНС е вселенска, като Бог, щом не подлежат на промяна при главоломно развиващите се събития. Разбира се, това не направи впечатление, Плевнелиев никой не го приема на сериозно, всички знаят, че той няма характер.

Онези в България, „големите“ в политиката, представляват освен нас и една държава част от ЕС и негова външна граница - държава приемаща бежанци в пределите си, както й се казва да прави; пазеща сърцето на Европа; играеща все пак някаква роля в НАТО и ООН и преди всичко една от най-стабилните и водещи страни на Балканите. Не трябваше ли точно тези „големите“, смело и ясно, национално отговорно, да се изправят и да заявят пред българските граждани каква е общата, българската позиция по важните в момента за света и стария континент проблеми? Не трябваше ли онези, които сме избрали да стоят в НС, да гласуват, освен онова, което им е възложено от политическите централи  и икономически интереси, и  една позицийка на българския парламент за тези важни, уж, неща? Не трябваше ли министър-председателят на Република България да събере българските министри и МС да излезе пред народа с единно, официално изявление по тези въпроси, променящи облика, структурата и бъдещето на ЕС и България? Ами, да, трябваше! Не знам за вас, но на мен ми писна ние, като държава, да внимаваме кой ще обидим. Писна ми да нямаме мнение, да нямаме позиция, да нямаме характер. Писна ми да не ни уважават, да сме безгласен звук и да не отстояваме ясно и твърдо пред света това, в което вярваме. Това че сме малки не е оправдание – и Щвейцария е малка. Самочувствието и уважението се изграждат, добиват не за един ден и не без пот и кръв. Ама постигнеш ли ги, то можеш да се наречеш наистина силен, и да разчиташ на някой и друг приятел, който да ти пази гърба.

Та, мълчанието си продължава и няма изгледи скоро да бъде нарушено. Не мога да преценя дали сме заровили глава в пясъка, отдавнашна черта в народопсихологията ни, чакайки да отмине бурята. Или българската дипломация лавира майсторски между големите геополитически и икономически играчи. Или защото един народ без национално самочувствие и самосъзнание се управлява по-лесно. Или пък слугуването на чуждите интереси е по-важно от благото на България. Или пък всичко това заедно.

Някои ще кажат, да, ама Бойко Борисов защити националните ни интереси пред САЩ с изказването си пред Американската търговска камара в България и присъстващите официални американски представители. Така е, защити ги и аз се почувствах истински горд от това, но не го ли направи прекалено късно? Някои ще кажат, да, ама правителството има позиция по сирийската и бежанската криза, която представя и защитава пред Европейския съвет и Съвета на Европа. Така е, но обърна ли се правителството официално към българския народ преди това, за да му каже каква е тази позиция? Да му обясни обстоятелствата,  да му каже какви действия ще предприеме, да обяви стратегия за справяне с проблемите, да заяви ясно, ние смятаме ли, че Башар Асад трябва да остане на власт или не, и докога? Да ни каже какво е официалното мнение на България за бомбардировките на Русия в Сирия и т.н. Борисов се обърна към гражданите по БНТ със запис от събитие, в което говори повече за това какво е „гореща точка“ и как България се вписва в това определение. Той изказва мнение по посочените проблеми пред медиите, но някак си отчета с официални изявления, документи и позиции пред гражданите липсва. За разлика от него, Плевнелиев се възползва от силата на политическото(празното)  говорене и пред ООН, и с разни изявленийца ( не пред медии, за да не му се задават неудобни въпроси) си изми ръцете за всичко. За българския парламент все едно такова нещо като бежанци и криза въобще не съществуват, камо ли пък да имат нещо общо с България.  В предизборната кампания за местните избори темата, не заемаше също особено място, никакво място!

Какво ще се случи обаче, когато следващото убийство не бъде на мигрант ами на български гражданин? Без значение дали граничар, ловджия или  случаен минувач. Ще мишкувате ли и тогава скъпи, господа политици? Ще чупите ли пръсти, ще излизате ли с думи на съпричастност към близките и приятелите на загиналия, казвайки и призовавайки, че проблемите застигнали държавата и народа ни трябва да бъдат решени? Сякаш някоя чужда сила трябва да ги реши и ние не участваме в този свят, ами сме само наблюдатели. Ще сложите ли след дъжд качулка, както добре умеете? Ще сложите. Ще направите всичко това. Дори повече. Ще погледнете майката, бащата, децата на загиналия и ще им кажете без капка срам и неудобство колко много съжалявате. Ще им стиснете ръката и ще наградите въпросния посмъртно с някой важен орден, а след това ще се качите в лъскавите автомобили, облечени в скъпи костюми и ще продължите да работите в името на нещо ваше, чуждо на националните ни и граждански интереси. Един съвет. Действайте докато е време. Вземете ефективни и полезни мерки, докато можете. Другият път няма да мине номера, че смъртта на мигранта е нещастен случай. Както няма да мине пред хората, че бъдещият убит от мигрант граничар е жертва на обстоятелствата. Вие, няма да сте направили достатъчно, за да опазите и двете засегнати страни и това ще се върне към вас като бумеранг. Защото, както някои от вас казаха, България е „ничия земя“, по границите ни „се води война“ , а ние не сме готови за нея, пък и ничията земя на никой не му трябва да я защитава. Помнете това!

Ето и една хрумка към читателите: Борисов лобира затова колко важна роля има Турция за ЕС във връзка с бежанската криза.  Борисов се среща с премиера на Турция и разговаря по телефона с президента Ердоган.  Първи убит мигрант на българо-турската граница.  Борисов си тръгва от среща на върха в Брюксел. После в Гърция убиват мигрант. Меркел отива при Ердоган и Давутоглу, и говори за реевроинтеграция на Турция. После Турция настоява за много, много, много пари от ЕС, за да се справи с бежанската криза,а Германия изглежда съгласна (повече мигранти, за да поддържа икономиката не й трябват). Въпросът е следният – имат ли нещо общо убийствата на двама мигранти с милиардите, които ЕС ще трябва в крайна сметка да даде на Турция за собствена защита? Борисов с Меркел ли е, с Ердоган ли е, двойна игра ли играе или се опитва от всичко това да извлече най-доброто за България, и къде са американците в цялата работа?