***

По счупените улици вървим напред,

стъпваме в миналото със затворени очи

и с разперени ръце

усмихваме се към любимите спомени

но дали са все още там

или това е въображението ни

Търсим себе си, среща в тъмното

но лабиринтът е с задънена улица

и ние сме завинаги изгубени

и ето слънцето отново се показва

и слагаме усмивка на лицето си

защото знаем, че щом падне нощта

пак ще се залутаме в сладко търсене