"Пиши за хубавите, красивите неща в живота" - перефразирам разбира се. Иска ми се, само че живота не е само хубави неща, има и много лоши и добре че е така иначе няма да има смисъл да търсим хубавото и прекрасното в него, а без това защо изобщо да живеем. Самото търсене ни гради като личности, то ни бута да вървим напред, изобщо смисълът е в търсенето, но тогава идва въпросът, а кои са правилните действия, за да стигнем до неговия край - няма. Реално, то е все едно да се опитваш да хванеш въздуха с ръце - хем го хващаш, хем в шепите ти няма нищо.
Живеем, за да открием заблудата (дали пък затова всичко почна да се върти около материалните неща и парите, а даже и покрай секса, от него поне за момента сякаш си достигнал това което търсиш, хората навярно подсъзнателно са усетили как ги мотаят ). Но не можем разбира се ( как да намериш заблуда ??? ) затова почваме да заменяме: откриваме любимия човек, преоткриваме родителите, работата, сватба, семейство, деца и т.н. , а после ги казваме, че това е нашата заблуда, нашето търсене е приключило. Не! Това са подаръците, които то ни дава , за да ни хвърли прах в очите и да не се отчаяме прекалено. Да не осъзнаем, че в края на нашия живот ще намерим единствено смъртта (и слава богу, защото направо не искам и да си помислям... ).
Все пак, колкото по-усилено търсим, толкова повече подаръци ще получим, който не търси ще се радва на малко, а тогава животът е труден и неприятен. Усилията ще бъдат възнаградени, затова положете ги, за да бъде вашето търсене по-леко и сладко. А и съдбата иска да ни се реваншира за всичките гадости, които ни се случват по
каменистия, скалист даже, път, по който крачим, все пак равновесието е в
основата на всичко, та и тук го има. Търсете, търсете, търсете...и не забравяйте да разпознаете вашия подарък иначе ще бъде жалко, много жалко и тъжно.
П.С.
Който търси, намира...щастието!
Няма коментари:
Публикуване на коментар