Протест и Смисъл
Защото искам повече!
За какво ни е протест? Нали всички сме щастливи. Не сме ли? Еми, докажете ми обратното! Ако не бяхме щастливи този нравствен протест щеше да се състои много по-рано. Това недоволство, което кристализира при последните две правителства, много отдавна щеше да избухне и то из цяла България. Тоест, ние сме щастливи, фактите не лъжат. Проверете какво е населението на България и проверете каква е била общата бройка на най-многобройния, повсеместен протест тази година. Резултатът е, че протестиращите са малцинство. Нещастните са малко, а щастливите явно са доста повече.
Протестът, както казах, в своята същност е нравствен. Основното е, че се изисква морал от онези, които сме назначили да управляват. Не толкова явната цел на протеста е, че той цели и “събуждане” на нацията, на гражданите, на хората. Това е важно, защото ако ли не, протестиращите ще продължат да бъдат малцинство и исканията им ще си останат просто лозунги. Съответно, друго малцинство отново ще избира вместо нас кой да ни управлява. Не говоря само за ромското, ами и за платеното малцинство. Нравственото събуждане на българите е необходимо, за да могат те да прогледнат около и отвъд себе си. Трябва да излязат от зоната си на комфорт. Да разберат, че макар да са се настанили уднобно в единствения им предоставен модел на живот, той не е прекрасен, както са свикнали да вярват. Съществуват реални проблеми в този техен “щастлив живот”, а и не само в него и тези проблеми трябва да се решат.
Българинът е спрял да упражнява политическата си свобода, защото не вижда смисъл. Той не се чувства значим ,когато и като я прилага. Неговата партия губи изборите, не изпълнява своите обещания. Случват се разни “шменти капели” с бюлетините и това го обезверява. Да се чувства по този начин е съвсем в реда на нещата. То е характеристика на всеки един модерен човек, от всяко едно модерно общество. Виждайки как онези, за които е гласувал и които са съставили правителство, злоупотребяват с дадената им власт, това чувство на незначителност се усилва още повече. Да, гадно е. Да, неправилно е. Но отново е нормално. Навсякъде, който упражнява власт, той и зоупотребява с нея. Примерите са стотици и из целия свят, не си мислете, че тези неща се случват само в България. Ние обаче живеем в представителна демокрация, сложили сме “управители” на нашето настояще и бъдеще и ние сме тези, които трябва да ги контролираме дали си вършат работата в наша полза.
Въпросът е - кой ще дойде? Отговорът е ясен на всички - пак същите. Ако не точно същите, то такива, които изпълняват техните нареждания. Получаването на оставка на правителството е просто инструмент. Той ще поправи грешното виждане, че българинът, като гражданин и човек, е просто една “бита карта”. Ще направи и това, че следващото правителство да се замисли и да не смее, да взима фрапантни и антиКАКВИТОИСКАТЕ решения. Да, ама това е едва половината смисъл на цялото упражнение.
Разбира се, не може да се очаква, че всички ще се събудят и упражняват постоянно контролни функции върху управляващите. Затова трябва да се вземат превантивни мерки. Тоест, настояване с цената на всичко за ефективна промяна на изборния кодекс, която да обслужва подчертавам, интересите на гражданите, не на политиците. Също така и промяна в конституцията - гласуването да бъде задължително за всеки. Тогава оправдания от типа, почти половината българи не гласуваха, нормално този и този да дойдат на власт и да свършат поразии, не важат. Изборният кодекс мисля, всички виждат как не върши работа в България. Мажоритарната избирателна система е въведена в множество държави, където се наблюдават добри резултати от използването й. Най-малкото, вече няма да могат да влязат в парламента лица, които биха били меко казано “недостойни”.
И кво от това? За какво е нужно всичко? Защо трябва да се извършат толкова куп сложни неща и то от нас самите, все едно си нямаме друга работа?
Приятели, поне за себе си знам със сигурност отговорът на тези въпроси. Защото не искам да се задоволя с единия лимит, който ни е предложен. Защото искам повече! От какво? Еми от всичко! От бъдещето, от живота, от България, от десетките институции - образователна, здравна и т.н. Това, което го имам не ми е достатъчно. Задушава ме, спира ме, обижда ме. Прави ме нещастен. Искам, каквото уча, да мога да го работя, без да се притеснявам за същестуването си. Искам и образователната система да предлага изключително важното гражданско образование, за да може да се създаде реално гражданско общество. Изисквам ако се разболея, да не се задоволя със ⅓ от животоспасяващите лекарствата, предоставени от Здравната ни система. Настоявам не само едното ми дете да може да ходи в детска градина. Искам да не работя за минимум заплащане. Искам държава ми да не е последна дупка на кавала в международната политика. Искам българин да значи нещо голямо, а не нещо посредствено. Не на последно място искам защита и сигурност чрез върховенство на правото. То не само ще ни пази, а и ще установи контрол върху социалните взаимоотношения, за да не си прави всеки, каквото поиска. Нужно е да бъдем до някаква степен хомогенни, за да вървим напред все пак.
Не са само тези неща, искам стотици други малки и големи условия за живот, които ги нямаме или са в състояние на най-ниска допустима, че и недопустима граница. Тези неща не са невъзможни. Не е ненормално да ги искаме. Те съществуват в редица европейски и неевропейски държави, но не си мислете че там са възможни, защото политиците им са много човеколюбиви. Народите са си ги извоювали. Поискали са ги и са си ги взели.
Хора, нека искаме повече. На това ни учи протестът и това е неговият смисъл. Поискайте повече, решете го и го заявете твърдо. Видели във вас крайна решимост за промяна, ще се намерят хора, които да направят необходимото, за да се случат правилно нужните промени. Тези хора са сред нас и в чужбина, тях ги има, но за да помогнат в изграждането на по-добра България, вие трябва да им покажете, че сте готови и можете да вземете това по-добре бъдеще. То стои пред вас, поискайте го....
Нека всички да се борим и работим заедно, за нашето добро и за доброто на децата и страната ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар