...всъщност знам как, но не е в това смисълът.

Как може отворената за всяко възприятие душа да загърби заобикалящия я свят и да се фокусира единствено върху един случил се щастлив момент!?

Това  е лицемерие. Вътрешно самоунищожение. Престъпление против човечеството, против провидението дарило те със сърце, чрез което да почувстваш всеки стон и усмивка. Сърце-хранилище на хубаво и лошо. Аз възприемам със сърцето и душата си. Те са моите рецептори, моите устни и език, моите очи и уши. Те са ръцете ми, пръстите, кожата ми. Добре че имам способността да изпадам в летаргична апатия, защото до сега да бях изтръгнал сърцето и поругал душата си. 

Знаете ли, аз ги чувствам досущ като жив организъм в мен, като една по-различна и по-истинска личност, която е наясно, че не и е отредено много време... Те, сърцето и душата ми, се радват и плачат, и боледуват, и празнуват..

Докато те живеят...аз ще бъда човек. 

Докато има други по-малки и по-големи покрай мен,

                                    с които да се подпираме взаимно,

                                                        под напора на бурята...