Тежко ми е...

Тежко ми е да гледам сълзите ни.

Погледът ни безжизнен и разноглед.

Жално ми е да слушам брътвите ни,

думи без сянка и без силует.

 

Отдавна са в пепел душите ни,

Богът в нас е умрял.

Пепел са само мечтите ни,

животът ни грозен идеал.

 

Но има надежда за всинца ни.

Тя е тъй проста наглед...

Остана ли сила в ръцете ни ?

Добро да направим на някой човек !?