Срам и позор

Срам, срам и позор за Асеня,

за Иваница страшен и Крум.

Срам за Симеона и Александра,

засрами се Ти - народе глум.

.....

Тяхната кръв – затихващо ехо...

Техният глас – просто един шум...

Тежко ми е...

Тежко ми е да гледам сълзите ни.

Погледът ни безжизнен и разноглед.

Жално ми е да слушам брътвите ни,

думи без сянка и без силует.

 

Отдавна са в пепел душите ни,

Богът в нас е умрял.

Пепел са само мечтите ни,

животът ни грозен идеал.

 

Но има надежда за всинца ни.

Тя е тъй проста наглед...

Остана ли сила в ръцете ни ?

Добро да направим на някой човек !?

Лек

Горят ми сърцето, главата
и кожата пари, гори
жадувам ледния вятър
студът ще ме успокои.

И с очи затворени ще вдишам
от хладния въздух навън,
дробовете ми той ще прониже
и всичко ще бъде просто един сън.

Живеем в привидна свобода -
уютна и блажена, майчина утроба,
готова срещу нас да вдигне тя ръка
гласът ни мъртъв е, космична тишина.

Сърцата тупкат още в нашите гърди
поглед в себе да отправим...
да заблъскат здраво в техните стени
да сринат до основи, свободата що ни тегне.

И тихо, ехо, звънка в нашите уши
от съдбите, чието време отминава
погледът забит ни е в земята,
сърцето запламтя. Гори!

Живеем върху кълбо от нерви
ненаши, чужди са ни те
и треперят, опънати до скъсване
и животът ни е в техните ръце.

Мечтите, бъдещето - също не са наши,
пътят - все направо, тъне между две стени.
Затворена е птицата в клетка,
препълнено с отрова е нашето сърце.

Дори в този тъмен час обаче
природата надежда ни дари.
Придържаме я у гърдите ни с уплаха -
светъл плач, прониза тъмнината...

В небето просветнаха звезди!

Гербер, китка, магданоз
който избереме, все е прост.

Парите за култура
изчезнаха под голямата му камба.
После що сме ний овце,
като овчарят ни е - все на к**еле !

България - страна на политици,
а пък тях ги няма никви.
България - страна на чудесата
ала в тях невярват вече и децата.

Пряко сили той е Бог
и не се държи кат сноб.
Но какво ли той направи?
Нас..на кръгъл идиот.

Професорът е виден тип,
с титли и награди много.
Но тетрадката му, жълта грозна -
е от изчезнал архаичен вид.

Рапъри са новите народни защитници!
У нас и по Света.
Къде сте вий писатели?
Да не сте станали родоотстъпници?
Докъде докарахме нещата,
народните права да защитава -
рапер с кенеф наместо устата!

Студентски град е с чалготеки много
купон се вихри до зори.
Книги се четат безспирно
пък чалгарките се карат:
- Строй се, мирно! Лей лей
.....
Къде са библиотеките обаче
чакаме Фъндъкова да каже.
Не може постоянно да се чете
с черно фередже.

Драпаме за работа, заплата, позитиви
а зазяпваме се пак по чалга диви...
И музиката до зори да свири,
после  пак сме ние криви !?

Б.Б. радост ни достави
60 години още само пляви.
И много пътища си той направи
в бъднините да се слави !!!